Туризмът се задушава, но пандемията не е единственият проблем
Добрата вест на седмицата пристигна от ЕК, която утвърди помощ за 15.3 млн. евро за сдруженията, заети в туристическия отрасъл у нас. Те са ориентирани изцяло в поддръжка на засегнатите от пандемията от ковид. Мярката, която дава глътка въздух на сектора, беше утвърдена според Временната рамка за държавна помощ.
Помощта по нея ще бъде
под формата на директни безплатни средства.
За да дава отговор на изискванията, всяко сдружение, което ще може да се възползва от помощ обаче, ще би трябвало да е записало разлика от минимум 256 евро (500 лева) сред оборота си (без ДДС) за 2019 година и оборота си (без ДДС) през 2020 година освен това в комбиниране с държавната помощ, получена през 2020 година и през 2021 година.
Освен това има условие фирмата-кандидат за помощта да е записала оборот (без ДДС) по-висок от 256 евро (500 лева) както през 2018 година, по този начин и през 2019 година. Целта на мярката е да помогне на бенефициентите да посрещнат потребностите си от ликвидност и да продължат дейностите си по време на пандемията и след нея.
ЕК е открила, че българската скица за систематизиране на средствата дава отговор на изискванията, посочени във Временната рамка. Разбира се, помощта има и параметри – тя няма да надвишава 2.3 млн. евро на бенефициент и ще бъде предоставена не по-късно от 30 юни 2022 година.
Това е следващата доза съществено финансово подкрепяне, която получава туристическата промишленост у нас.
Още при актуализацията на бюджета през предходната година страната заложи едни 60 млн.лв. помощи за туризма, плюс 6-те млн. за туроператорите.
Първите 30 млн. лева към този момент бяха разпределени в края на предходната година. Припомняме, че става въпрос за първата стратегия за подкрепяне на бизнеса, която беше отворена едвам на 19 ноември 2021 година (след близо два месеца закъснение) и точно забавянето й провокира неодобрение измежду браншовиците.
Тези дни министър Проданов разгласи, че тези средства са разпределени сред 2300 сдружения, които са отговаряли на изискванията на програмата. И защото в тях беше заложено, че помощта ще се разпределя съразмерно и ще бъде към 1% от оборота, естествено най-големите хотелиери и туроператори се вредиха и с най-вече пари.
Втората скица от 30 млн. лева за ликвидна поддръжка
на туризма остана за тази година. Освен нея ще бъде разпределена и помощта от 6 млн. лева за туроператорите и туристическите сътрудници, както и оставащите 4 млн. лева за екскурзоводите.
Разбира се единствено с финансова поддръжка, проблемите в този бранш надали скоро ще бъдат решени.
Предизвикателствата пред министъра на туризма Христо Проданов не са едно и две. Във врата му дишат десетки браншови организации, които от време на време демонстрират настройката си да не бъдат благосклонни към вземаните решения, засягащи работата в бранша.
Според министър Проданов, енергийните помощи също би трябвало да бъдат продължени, защото така и така мощно редуцираните през последните две години облаги в туризма, отиват в заплащане на непостижими сметки за ток.
Вече контрактувана и
кредитна линия от Българската банка за развиване,
която ще бъде в помощ на компаниите от сектора. Средствата, заделени по нея, са 60 млн. лв.. За хотелиерите гратисния интервал за заплащане на усвоените заеми ще бъде 18 месеца.
Туристическият отрасъл, който допреди две години формираше 16 на 100 от брутния вътрешен артикул на страната, към този момент не може да стигне даже до десетте %.
Освен финансовите несгоди свързани с пандемията от години е ясно, че неналичието на фрагменти е сериозен препъни камък към развиването на туризма. Защото със сезонни служащи събрани " от прът и въже ", т.е от села, паланки и краткотрайни служащи от някогашните Съветски републики бизнес, накичил се със звезди не се поддържа и не е безапелационен за клиентите. Което допуска и надалеч по-ниски цени в курортите ни. Звездите, както е известно, се дават за качество, а у нас то е, което срутва сектора, самостоятелни от преобладаващо натруфената хотелска база.
Сега е моментът звездите да бъдат преоценени
Анализите на туристическото ведомство удостоверяват, че през това лято ще се наложи да бъдат взети ограничения за импорт на личен състав от чужбина, само че може би въпросните анализатори не знаят, че това се прави още от преди времето на пандемията. Или пък мислят, че са разкрили панацеята за решение на проблемите в сектора.
Препоръката ни към министър Проданов е да обходи претендиращите за помощ още преди сезона, с цел да не наподобява сюрпризиран на по-късен стадий. Малко откровеност от страна на хотелиерите би била потребна в годината, в която залагаме на раздялата с Ковид-а.
Опит да проучват този проблем направи Българската асоциация на експертите в мениджмънта на хотели. Тя е направила националното допитване през декември предходната година, което е посочило, че точно неналичието на фрагменти е най-острият проблем пред сектора сега, само че това е проблем за всички сектори в страната. Причините за това са сложни, само че от асоциацията са безапелационни, че при съществуване на благосклонност от страна на държавната администрация решения има. Всеки притежател на компания обаче би им дал отговор, че ролята на страната не е да се занимава с фирмените проблеми на хотелиерите. Че е извънредно време те да основат учебни заведения и школи за образование на нужния им личен състав, вместо да се фукат с Бентли-та и Ламборджини-та, до момента в който превъзлагат на страната ролята за образование на техния личен състав. И разумно, че няма по какъв начин да задържат фрагменти в случай, че им заплащат по 3-4 месеца в годината.
Друг проблем е
имиджът на сектора като шеф.
Основно поради пандемията, работата в туризма стартира да се възприема като несигурна и доста експерти, даже на мениджърски позиции, към този момент са се преориентирали към други браншове, а даже студентите с тази компетентност, които допреди години попълняха редиците в този отрасъл към този момент отказвали да стартират кариерата си в тази област, сочи изследването на асоциацията.
Да не приказваме, че все още, нормативен проблем съставлява и наемането на почасов личен състав в хотелите. В същото време за всички е ясно, че почасовата работа е опция от една страна за младежите да натрупат трудов опит до момента в който учат, а за хотелиерите да решат част от казуса с фрагментите, който изниква при пикови натоварвания, като конгреси, сватби, коктейли и други събития. От организацията акцентират, че за жалост, почасовият труд не е регламентиран, което изисква да се актуализира настоящият кодекс на труда.
Предстоящият летен сезон може да се трансформира в кадрова злополука
за сезонните хотели по Черноморието, сигнализираха от организацията. През последните две години интернационалните Work and Travel стратегии в Съединени американски щати и Англия бяха спрени, само че през тази година се чака те още веднъж да отворят и тези младежи, които останаха да работят в България през миналите два сезона, още веднъж ще стартират да пътуват с стратегиите.
В същото време, набирането на задграничен личен състав за хотелите става все по-трудно, като от една страна това се дължи на желанията на хората към по-добре платени дестинации, като Полша и Чехия. От друга страна, в България съществува огромна администрация при наемането на задгранични служащи, която би трябвало незабавно да бъде отстранена. Като образец, на един шеф може да отнеме три месеца единствено оформянето на документите на евентуалния служащ, след което последният може да работи у нас максимум…три месеца. След този период служащият би трябвало да напусне страната още веднъж за минимум три месеца и едвам по-късно да се върне, с цел да работи още веднъж.
В тази връзка Министърът на туризма уточни точно кадровия проблем, като най-спешният за решение и даде обещание, че той ще бъде един от главните му цели.
Последната заповед на министъра на опазването на здравето, с която се вкара условието имунизираните лица, които идват у нас от страни попадащи в алената зона да се позволяват на територията на страната с спомагателен негативен резултат от извършен до 72 часа PCR тест или да останат в 10-дневна карантина, сътвори заплаха над 1000 британски туристи да бъдат сюрпризирани с спомагателни разноски на път към зимните ни курорти. Като резултат, стотици други към този момент анулираха почивките си у нас.
В тази връзка министър Проданов показа, че се чака в околните дни Министерски съвет да сътвори комитет за здравните ограничения, в който е контрактувано да взе участие и представител на Министерството на туризма. Неговата задача ще бъде да се грижи за ползите на сектора при възможни бъдещи решения за нови рестрикции.
Като похлупак на всичко
През тази седмица станахме очевидци на неуспеха на наследената политика в туристическото ведомство, която потвърди, че маркетингът на България на интернационалните пазари се прави безредно, неефективно и без съгласуваност сред обособените министерства, от които зависи провеждането му.
Ярък образец за това стана българският павилион на Експо` 2020 Дубай, за чиято идея и осъществяване Министерството на стопанската система заплати 5.6 млн. лв. без Данък добавена стойност и който беше в резюме избран от един от участниците в срещата като „ позор за дестинацията “.
На рецензия беше сложена остарялата идея на Министерството на туризма, средствата за национална реклама да се влагат основно в присъединяване в изложби, (много от които отпаднаха, поради пандемията), както и в телевизионна реклама в непознати новинарски или общотематични малките екрани (CNN, BBC), които пък имат все по-малка тежест при вземането на решения за пътешестване, изключително измежду по-младите.
Очаква се тазгодишния бюджет за реклама на България за 2022 година да бъде признат при започване на февруари, като Министерството на туризма ще упорства той да бъде повишен по отношение на миналогодишните. Друг е въпросът по какъв начин ще бъде изхарчен той…?!
Помощта по нея ще бъде
под формата на директни безплатни средства.
За да дава отговор на изискванията, всяко сдружение, което ще може да се възползва от помощ обаче, ще би трябвало да е записало разлика от минимум 256 евро (500 лева) сред оборота си (без ДДС) за 2019 година и оборота си (без ДДС) през 2020 година освен това в комбиниране с държавната помощ, получена през 2020 година и през 2021 година.
Освен това има условие фирмата-кандидат за помощта да е записала оборот (без ДДС) по-висок от 256 евро (500 лева) както през 2018 година, по този начин и през 2019 година. Целта на мярката е да помогне на бенефициентите да посрещнат потребностите си от ликвидност и да продължат дейностите си по време на пандемията и след нея.
ЕК е открила, че българската скица за систематизиране на средствата дава отговор на изискванията, посочени във Временната рамка. Разбира се, помощта има и параметри – тя няма да надвишава 2.3 млн. евро на бенефициент и ще бъде предоставена не по-късно от 30 юни 2022 година.
Това е следващата доза съществено финансово подкрепяне, която получава туристическата промишленост у нас.
Още при актуализацията на бюджета през предходната година страната заложи едни 60 млн.лв. помощи за туризма, плюс 6-те млн. за туроператорите.
Първите 30 млн. лева към този момент бяха разпределени в края на предходната година. Припомняме, че става въпрос за първата стратегия за подкрепяне на бизнеса, която беше отворена едвам на 19 ноември 2021 година (след близо два месеца закъснение) и точно забавянето й провокира неодобрение измежду браншовиците.
Тези дни министър Проданов разгласи, че тези средства са разпределени сред 2300 сдружения, които са отговаряли на изискванията на програмата. И защото в тях беше заложено, че помощта ще се разпределя съразмерно и ще бъде към 1% от оборота, естествено най-големите хотелиери и туроператори се вредиха и с най-вече пари.
Втората скица от 30 млн. лева за ликвидна поддръжка
на туризма остана за тази година. Освен нея ще бъде разпределена и помощта от 6 млн. лева за туроператорите и туристическите сътрудници, както и оставащите 4 млн. лева за екскурзоводите.
Разбира се единствено с финансова поддръжка, проблемите в този бранш надали скоро ще бъдат решени.
Предизвикателствата пред министъра на туризма Христо Проданов не са едно и две. Във врата му дишат десетки браншови организации, които от време на време демонстрират настройката си да не бъдат благосклонни към вземаните решения, засягащи работата в бранша.
Според министър Проданов, енергийните помощи също би трябвало да бъдат продължени, защото така и така мощно редуцираните през последните две години облаги в туризма, отиват в заплащане на непостижими сметки за ток.
Вече контрактувана и
кредитна линия от Българската банка за развиване,
която ще бъде в помощ на компаниите от сектора. Средствата, заделени по нея, са 60 млн. лв.. За хотелиерите гратисния интервал за заплащане на усвоените заеми ще бъде 18 месеца.
Туристическият отрасъл, който допреди две години формираше 16 на 100 от брутния вътрешен артикул на страната, към този момент не може да стигне даже до десетте %.
Освен финансовите несгоди свързани с пандемията от години е ясно, че неналичието на фрагменти е сериозен препъни камък към развиването на туризма. Защото със сезонни служащи събрани " от прът и въже ", т.е от села, паланки и краткотрайни служащи от някогашните Съветски републики бизнес, накичил се със звезди не се поддържа и не е безапелационен за клиентите. Което допуска и надалеч по-ниски цени в курортите ни. Звездите, както е известно, се дават за качество, а у нас то е, което срутва сектора, самостоятелни от преобладаващо натруфената хотелска база.
Сега е моментът звездите да бъдат преоценени
Анализите на туристическото ведомство удостоверяват, че през това лято ще се наложи да бъдат взети ограничения за импорт на личен състав от чужбина, само че може би въпросните анализатори не знаят, че това се прави още от преди времето на пандемията. Или пък мислят, че са разкрили панацеята за решение на проблемите в сектора.
Препоръката ни към министър Проданов е да обходи претендиращите за помощ още преди сезона, с цел да не наподобява сюрпризиран на по-късен стадий. Малко откровеност от страна на хотелиерите би била потребна в годината, в която залагаме на раздялата с Ковид-а.
Опит да проучват този проблем направи Българската асоциация на експертите в мениджмънта на хотели. Тя е направила националното допитване през декември предходната година, което е посочило, че точно неналичието на фрагменти е най-острият проблем пред сектора сега, само че това е проблем за всички сектори в страната. Причините за това са сложни, само че от асоциацията са безапелационни, че при съществуване на благосклонност от страна на държавната администрация решения има. Всеки притежател на компания обаче би им дал отговор, че ролята на страната не е да се занимава с фирмените проблеми на хотелиерите. Че е извънредно време те да основат учебни заведения и школи за образование на нужния им личен състав, вместо да се фукат с Бентли-та и Ламборджини-та, до момента в който превъзлагат на страната ролята за образование на техния личен състав. И разумно, че няма по какъв начин да задържат фрагменти в случай, че им заплащат по 3-4 месеца в годината.
Друг проблем е
имиджът на сектора като шеф.
Основно поради пандемията, работата в туризма стартира да се възприема като несигурна и доста експерти, даже на мениджърски позиции, към този момент са се преориентирали към други браншове, а даже студентите с тази компетентност, които допреди години попълняха редиците в този отрасъл към този момент отказвали да стартират кариерата си в тази област, сочи изследването на асоциацията.
Да не приказваме, че все още, нормативен проблем съставлява и наемането на почасов личен състав в хотелите. В същото време за всички е ясно, че почасовата работа е опция от една страна за младежите да натрупат трудов опит до момента в който учат, а за хотелиерите да решат част от казуса с фрагментите, който изниква при пикови натоварвания, като конгреси, сватби, коктейли и други събития. От организацията акцентират, че за жалост, почасовият труд не е регламентиран, което изисква да се актуализира настоящият кодекс на труда.
Предстоящият летен сезон може да се трансформира в кадрова злополука
за сезонните хотели по Черноморието, сигнализираха от организацията. През последните две години интернационалните Work and Travel стратегии в Съединени американски щати и Англия бяха спрени, само че през тази година се чака те още веднъж да отворят и тези младежи, които останаха да работят в България през миналите два сезона, още веднъж ще стартират да пътуват с стратегиите.
В същото време, набирането на задграничен личен състав за хотелите става все по-трудно, като от една страна това се дължи на желанията на хората към по-добре платени дестинации, като Полша и Чехия. От друга страна, в България съществува огромна администрация при наемането на задгранични служащи, която би трябвало незабавно да бъде отстранена. Като образец, на един шеф може да отнеме три месеца единствено оформянето на документите на евентуалния служащ, след което последният може да работи у нас максимум…три месеца. След този период служащият би трябвало да напусне страната още веднъж за минимум три месеца и едвам по-късно да се върне, с цел да работи още веднъж.
В тази връзка Министърът на туризма уточни точно кадровия проблем, като най-спешният за решение и даде обещание, че той ще бъде един от главните му цели.
Последната заповед на министъра на опазването на здравето, с която се вкара условието имунизираните лица, които идват у нас от страни попадащи в алената зона да се позволяват на територията на страната с спомагателен негативен резултат от извършен до 72 часа PCR тест или да останат в 10-дневна карантина, сътвори заплаха над 1000 британски туристи да бъдат сюрпризирани с спомагателни разноски на път към зимните ни курорти. Като резултат, стотици други към този момент анулираха почивките си у нас.
В тази връзка министър Проданов показа, че се чака в околните дни Министерски съвет да сътвори комитет за здравните ограничения, в който е контрактувано да взе участие и представител на Министерството на туризма. Неговата задача ще бъде да се грижи за ползите на сектора при възможни бъдещи решения за нови рестрикции.
Като похлупак на всичко
През тази седмица станахме очевидци на неуспеха на наследената политика в туристическото ведомство, която потвърди, че маркетингът на България на интернационалните пазари се прави безредно, неефективно и без съгласуваност сред обособените министерства, от които зависи провеждането му.
Ярък образец за това стана българският павилион на Експо` 2020 Дубай, за чиято идея и осъществяване Министерството на стопанската система заплати 5.6 млн. лв. без Данък добавена стойност и който беше в резюме избран от един от участниците в срещата като „ позор за дестинацията “.
На рецензия беше сложена остарялата идея на Министерството на туризма, средствата за национална реклама да се влагат основно в присъединяване в изложби, (много от които отпаднаха, поради пандемията), както и в телевизионна реклама в непознати новинарски или общотематични малките екрани (CNN, BBC), които пък имат все по-малка тежест при вземането на решения за пътешестване, изключително измежду по-младите.
Очаква се тазгодишния бюджет за реклама на България за 2022 година да бъде признат при започване на февруари, като Министерството на туризма ще упорства той да бъде повишен по отношение на миналогодишните. Друг е въпросът по какъв начин ще бъде изхарчен той…?!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ